Прибрах се към 23 часа. Бях излязла да пия бира с приятели , нещо което не бях вършила отдавна.
Понечих да отключа входната врата на настоящия ми дом - два пъти!Ключът беще поревъртян два пъти, нещо което Той, за разлика от мен, има навика  да прави.
Прилив на надежда и  ентусиазъм...
Може би е тук! Може да е дошъл без да ми каже, може би е решил да ме изненада! Може би най-сетне имам при кого да се прибера, кой да ме чака у дома . Колко мило, Той знае колко много би ме зарадвало това, знае, че обичам изненадите, знае, че самотните ми вечери, често ме измъчват .
Мисля си всичко това в двете секунди в които отключвам вратата. Усмивка разцъфва на пребледнелите ми устни(червилото е останало на гърлото на празната бутилка в бара).
Отварям със замах. а вътре...
Вътре-мрак.сенки от прозореца, 18 градуса C, а веднага ми става студено.
"Същата грешка миличка, всеки път я допускаш"- шепти укорително глас в мен.
"Не се научи да не се надяваш,а после ти е тъжно.
Който не очаква нищо Никога не е разочарован. Опитвам се да живея с тази идея, изглежда без особен резултат.